Logo Background RSS

    ДО Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ДО Г-Н ХАСАН АДЕМОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ДО Г-Н ДИМИТЪР МАНОЛОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА” ДО Г-Н ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ ДЕКЛАРАЦИЯ

    Всяко правителство от най – новата ни история – историята на прехода, говори за реформа в пенсионната система. За голямо съжаление, идеята за такава реформа и към настоящия момент не отговаря на действителните проблеми на отделния българин, както и на обществената нагласа за тази промяна. Доказан факт е обстоятелството, че българският пенсионер е най-бедния в Европа, тъй като той получава най – ниската пенсия. Това неизменно е обусловено от факта, че неговите доходи са най – ниски. Нещо повече, тази тенденция продължава и е залегнала и в законопроекта за изменение на Кодекса на социалното осигуряване (КСО). Мотивът, че увеличаването на възрастта за пенсиониране ще доведе до увеличаване размера на пенсията, отговаря единствено на нуждите на финансовото състояние на държавата, но игнорира персоналния елемент, а именно човешкия фактор и състоянието на българския пенсионер.

    В общественото осигуряване се включват и други елементи, сред които здравното осигуряване и безработицата. Повишаването на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране води до увеличаване на продължителността за полагане на труд. Това от своя страна обаче ще доведе до повишаване и на съответните рискове, свързани с мобилизацията на човешкия ресурс за изпълнение на преките задължения на хората по трудовото или гражданско им правоотношение и здравословното им състояние. По този начин се влошава качеството на работа, нейното количество, както и необходимата концентрация. Повишава се рискът от заболявания, задълбочаване на съществуващи вече такива, инвалидизиране и смърт. Всичко това води до повишаване и на цената на съответстващото и необходимо медицинско обслужване, което несъмнено ще рефлектира върху Здравната каса и „Фонд Безработица”.

    Държавата би следвало да държи сметка не само за постъпленията в единия фонд на ДОО, т. е. във „Фонд Пенсии“ , а да държи сметка какви разходи се правят и в другите фондове. Ако сега предложените промени в КСО биха означавали, че ограниченото право на пенсиониране ще увеличи приходите във „Фонд Пенсии“, това поради същите горепосочени причини ще доведе чрез повишаване на безработицата, заболеваемостта, травматизма и смъртността до многократно увеличаване на разходите в Здравната каса и „Фонд Безработица”, тъй като пенсионната система, като всяка друга, представлява функция на дохода, който получава отделния гражданин.

    Мярката за увеличаване възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране няма да промени благосъстоянието на българския пенсионер и няма да доведе до увеличаване размера на пенсията. По – разумно би било да се помисли за съотношението на приходите и разходите във фондовете така, че един застаряващ човек с напреднал риск от заболяване да се пенсионира на възраст, която му позволява. Това ще му позволи той да бъде полезен на себе си и семейството си и в същото време с това да е полезен и на държавата преди да започне с повишени темпове да „точи“ пари от фонда на Здравната каса. Противното би означавало да се увеличи броя на инвалидните пенсии, за което няма да е виновен българският лекар. Това по същество представлява прехвърляне на средства от едно място в друго, но ефекта за фиска няма да се промени. Чл.69б от предложеният законопроект за изменение на КСО по същество представлява опит да се подмени § 4 от заключителните разпоредби на сега действащия КСО, който урежда пенсионирането на първа и втора категория труд, в следствие на преструктуриране на икономиката. В ал.З на предложеният чл.69б се предвижда увеличение със 7 години на възрастта за пенсиониране, която възраст след това продължава да расте с по 4 месеца на година. Това би означавало цели две поколения от категорийни работници да бъдат изцяло лишени от възможност за ранно пенсиониране.

    Припомняме случая, че тоталитарната държава не можеше да намери работници за тежките производства и съществуваше „Указ 606”, който позволяваше до наборниците да отбиват военната си служба в тези производства. Именно тези хора, които са останали живи в момента и на които обществото е задължено, няма да могат да се възползват от това право. Чл.51, ал.1 от Конституцията на РБ предвижда, че „Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане“. Приемайки обаче така предложените изменения в КСО, Държавата абдикира от държавното обществено осигуряване и конституционно вменените й задължения в тази насока. Конституционните права на гражданите във връзка с общественото им осигуряване представляват цел, закрепена във върховния закон на Република България, а средствата за нейното постигане, реализиране и предоставяне от страна на Държавата, са приходите в съответните фондове на държавното обществено осигуряване и в частност пенсионните такива на ДОО, т. е. във фиска в тази му част.

    За съжаление, в предложените изменения в КСО, цел и средства учудващо и парадоксално са сменили своите места. За да бъде обслужен фиска, в буквалният смисъл се жертват цели поколения и присъщите им и неотменими конституционни права. Така, чрез формално допустими средства, се постига противоречащ на закона резултат, а това е в разрез с обществения интерес. Уважаеми дами и господа, Предложения законопроект няма да изпълни своите цели, а би довел до влошаване благосъстоянието на българските граждани. Ето защо настояваме да не се увеличава възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж, както и да се запази разпоредбата на § 4 от КСО в сегашния й вид до приключването на преструктурирането на икономиката и последиците от тоталитарната държава. В случай на отказ от Ваша страна, Ние членовете на синдикалните федерации , подписали тази декларация Ви уведомяваме, че ще предприемем всички предвидени и допустими по Конституцията и законите на Република България действия, за защита на нашите права за достоен живот и старини.

    29.04.2015 г.

    ДЕКЛАРАЦИЯ

     

     

    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: 0 (from 0 votes)