ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ДО КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТА В ПАРЛАМЕНТА

ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

ДО ПП „ГЕРБ“

ДО ПП „БСП“

ДО ПП „АТАКА“

ДО ПП „ДПС“

ДО БНТ

ДО БТВ

ДО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

ДО В. „ТЕЛЕГРАФ“

ДО В. „ТРУД“

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА КТ „ПОДКРЕПА“

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА КНСБ

ДО ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ – БРЮКСЕЛ

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ ЛОКОМОТИВНИЯ ПЕРСОНАЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
 
            Считаме, че е от изключителна важност да бъдете запознати с реалните условия, при които са принудени да работят българските железничари.
            В следствие реформите в железниците, сме принудени да работим с лошо поддържана и лошо екипирана техника. Изправността на подвижния състав не отговаря на изискванията на чл. 192 от Наредба № 58. Локомотивните бригади не се уведомяват своевременно за текущи промени по железния път, като например сигнали за намаление на скоростта /нарушение на чл. 289, ал. 2 от Наредба № 58/, което създава реална опасност за аварии и катастрофи.
Условията, в които сме принудени да работим са в нарушение на редица действащи нормативни актове уреждащи организацията на работа в БДЖ. Системно се нарушават императивните изисквания на Кодекса на труда за междудневна и междусменна почивка, както и условията за безопасност на труда.
До скоро в трудовите договори като място на работа се вписваше града, в който бяхме назначавани. С новите трудови договори и длъжностни характеристики за място на работа на машинистите, работодателят вписва като място на работа – локомотивен район, който дефакто обхваща теритерията на най- малко 5 /пет/ областни града. Това налага машинистите да пътуват с часове до мястото на явяване на работа, което обикновено е в друго населено място. Часове отнема и прибирането от работа. Така дефакто често се случва работният ден да продължи много повече от 12 часа. Не са ни осигурени нормални условия за почивка в оборотните пунктове. Помещенията са мръсни, с мръсно бельо, в тях липсват елементарни хигиенни условия като топла вода или баня. Климатици изобщо липсват. Не ни се заплащат извънреден труд или командировъчни.
В същото време на ръководството на БДЖ при пътуване до мeста намиращи се на много по- кратки разстояния, от тези на които персонала е принуден да пътува ежедневно, се изплащат командировъчни, спят в хотели и ползват служебни автомобили.
Лошите условия на труд и неспазването на междудневните и междусменните почивки, води до прекомерна физическа и психическа натовареност на персонала, което от своя страна създава реална опасност за живота, здравето и целостта на пътниците и товарите, което винаги е било основен закон на железниците – този за БЕЗОПАСНОСТТА.
Работодателят отказва да отчита съгласно изискванията на Наредба № 50 и КТ положения от нас извънреден труд, изразяващ се в пътуване до и от мястото на явяване до работното място, като по този начин ни ощетява.
Работодателят си позволява да издава заповеди пряко нарушаващи Кодекса на труда и Наредба № 50, като в същото време си позволява да оказва натиск върху служителите отстояващи правата си. Действащият КТД се нарушава системно от страна на работодателя, като същият дори не е застраховал всички служители, а какво остава за другите договорки приети и подписани от него.
За тези нередности сезирахме министъра на труда и социалната политика, Главна инспекция по труда „София – град“, изпълнителния директор на ИА „Железопътна администрация“. Контролните органи извършиха проформа проверки и отказаха да се ангажират с решаването на проблема.
Работните заплати на редовите служители в БДЖ не са индексирани от 2008 година. В същото време ни бяха отнети класовете и други придобивки, което реално намали получаваните възнагражденията. Като причина за отказ от индексиране на заплатите работодателят посочва лошото финансово състояние на дружеството и кризата. В същото време възнагражденията на средния ръководен състав бяха увеличени в пъти. Не се прави нищо за подобряване на организацията на работа. Загубите от лошата организация, само по едно перо по наши изчисления, са за стотици хиляди левове.
Обръщаме се с апел към Вас. Ще заработят ли най- сетне институциите в Република България? Нужно ли е да се случи трагедия като тази в Испания, за да се задействат компетентните органи? Ще бъдем ли най- сетне пълноправни граждани на европейската общност с гаранирани права?
Очакваме с нетърпение Вашите действия!
 
 
Приложение: копия от преписките с горецитираните институции, съдържащи жалби и отговори
 
 
 
                                                           С уважение:
/Диан Димитров – председател на СЛПБ – /Русе

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *